Църквата „Св. 40 мъченици“

 В българския национален живот се „завърна“ църквата „Св. 40 мъченици“ във Велико Търново. Нейното възстановяване и обновяване бе очаквано с интерес и нетърпение от цялото общество. Няма друг храм по българските земи, който да е благословен с толкова много история. Да е свидетел на толкова знакови събития от нашето минало. Да олицетворява и българската святост, и българската държавност. Църквата „Св. 40 мъченици“ във Велико Търново. Едва ли, когато владетелят, който я съгражда в чест на една своя велика победа, е предполагал, че и векове след него този храм ще бъде свързан с българската войска. На 9 март 1878 г. ­ денят на храмовите патрони, само седмица откакто България е свободна, „Св. 40 мъченици“ се изпълва с много хора. Някогашната царска църква е осветена повторно ­ защото от средата на ХVIII в. до Освобождението е била джамия. Дори след падането на Търново под османска власт българите в града продължават да се черкуват в храма, но постепенно го изоставят, защото е твърде стар. Съгласно османските закони той е превърнат в джамия. И така до деня, когато под сводовете му отново се възнася православна молитва. Богослужението по повторното освещаване отслужва Доростоло-Червенският митрополит Григорий. В словото си след богослужението началникът на военния отдел на Княжеството през Временното руско управление генерал Василий Золотарьов изказва пожелание занапред храмът да бъде „военна църква“ на цялата Българска земска войска. На свой ред митрополит Григорий заявява готовноста на Българската църква „тоя храм като военен исторически паметник да се отстъпи във владение на войската, квартируваща в Търново“. На последвалия тържествен обяд, даден на хълма „Трапезица“, по време на наздравицата, митрополитът потвърждава дарението. При Освобождението Търново има няколко действащи храма, но честта да стане първата гарнизонна църква на нова България се пада именно на „Св. 40 мъченици“, защото е единственият запазен храм по нашите земи, който е символ на българския боен триумф.