Хълмът Царевец

003_001_Carevec.jpgХълмът Царевец във Велико Търново  има петхилядолетна история. Той е бил обитаван още през каменно-медната епоха, като първото селище на него датира от 4200г.пр.Хр. То продължило своето съществуване през бронзовата и се разрастнало през желязната епоха, когато негови обитатели били траките. През 5в.н.е. на това място е изграден най-големият град на Византийската империя в провинция Долна Мизия – Зикидева, който бива унищожен по време на аваро-славянските нашествия през 7в. Върху неговите останки през 9в. възниква българско селище, което се развива и разраства по време на Първата българска държава и византийското владичество. През 1187г., когато Търново е провъзгласено официално за столица на Второто българско царство, Царевец е превърнат в нейно главно укрепление и аристократичен квартал. Повече от 200 години градът бил център на политическия, стопанския и културния живот на българската държава, а също и най-непревземаемата крепост. По своята площ и численост той бил един от най-големите в европейския югоизток. Укрепителната система на средновековната крепост Царевец била сложно устроена. Тя се състояла от стена, дълга близо 2км. и широка от 2,4м. наместа до 3,6м., която опасвала целия хълм и била подсилена с напречни крепостни стени, спускащи се към реката, разположени при входовете. В крепостта можело да се влезе през три входа. Главният е от запад, изграден на тесен скален провлак, който се е състоял от три последователно разположени порти, отбранявани от кули. Вторият е Малката порта (Асеновата), намираща се на северозападната крепостна стена. Чрез нея се осъществявала връзката с Трапезица и Новия град (Асеновия квартал). В югоизточния край на крепостта се издига бойна кула, охраняваща третия вход, наречен Френкхисарска порта, който свързвал крепостта с квартала на франките. Тази кула се асоциира с името на латинския император Балдуин Фландърски, който бил пленен в битката при Одрин през 1205г. от цар Калоян и затворен в нея, където намерил смъртта си. В най-северния край на Царевец, където се събират източната и северозападната крепостни стени, има издаден към р. Янтра скален нос, известен като Лобната скала, от който през 11-14в. били хвърляни в реката предателите на родината. През 16в. на това място е изграден манастир. През Средновековието укрепеният хълм Царевец бил гъсто застроен. На него били изградени Дворецът на българските царе, Патриаршията, 4 манастирски комплекса, 22 църкви и над 370 жилищни и стопански постройки. Жилищата образували няколко квартала, всеки от които със своя църква. Входовете на крепостта и градските части били свързани с оформена улична мрежа, като били оставени места и за малки площади. Освен царе, боляри и духовенство, на Царевец са живяли и много обикновени хора, които са обслужвали представителите на висшата класа. За това свидетелстват откритите при разкопки основи на жилищни и стопански сгради на северозападния и източния склон на хълма. Приблизителният брой на населението на Царевец през 12-14в. е бил 3000 – 3200 души. Дворецът бил разположен в централната част на крепостта, на площ от 4 872кв.м. Той представлявал затворен комплекс, ограден с крепостна стена. Дворцовите постройки били оформени около обширен вътрешен двор, в средата на който се издигала църквата „Св.Петка“. Дворецът просъществувал по време на целия двувековен период на възстановената българска държава. При падането на Търново под турско робство на 17 юли 1393г. той бил опожарен и разрушен. Патриаршията се издигала на най-високото място на хълма и заемала площ от около 3 000кв.м. Тя, също както царския дворец, била самостоятелна крепост. В централната част на комплекса, на най-високото място, бил разположен патриаршеският храм „Свето Възнесение Господне“. Подобно на Двореца и Патриаршията е разрушена при превземането на Царевец през 1393г. от войските на султан Баязид І. Църквата е реставрирана и открита през 1981г. в чест на 1300-годишнината от създаването на българската държава. От края на 14в. до края на 19в. на хълма се разполагали няколко мюсюлмански квартала, които са разрушени през лятото на 1877г. при освобождението на града от руските войски. Реставрацията на укрепленията, двореца, църквите и останалите постройки била извършена в периода 1933г. – 1987г. Крепостта Царевец е обявена за народна старина през 1927г., а за паметник на културата с национално значение – през 1964г. Не пропускайте да се насладите на спектакъла „Звук и светлина“, за чийто декор се използва крепостта Царевец!

HotelsCombined